Кога дойде при Вас желанието за дете?

  • 32 427
  • 791
# 15
Толкова съм страхлива, че мисълта за болниците и докторите ме вцепеняваше и съответно изтриваше всякакви мисли за бебе. Т.е. може да се каже, че подобно желание така и не се появи. Родих единствено заради мъжа ми, никога не съм се съмнявала, че той е правилният.
При нас бракът беше факт. Бебето се появи почти 3 г. след като го сключихме, не виждам връзка м/у двете неща. Подписахме, защото го искахме, това си е нещо м/у нас двамата, няма връзка с децата.
Преди това 4 г. живяхме на семейни начала.
Виж целия пост
# 16
Ако не бе мъжът ми да ме `убеди`, имаше да чакам да ми дойде желанието. Laughing
Виж целия пост
# 17
Желанието ми за дете се появи с появата на точния мъж.


+1

След няколко години съвместно съжителство, чаках само да мине сватбата, за да започнем с опитите.
Виж целия пост
# 18
Заживяхме заедно, защото той е от друг град, а и искахме връзката ни да се развие. Все пак не сме по на 18, за да си играем на иди си ела си. Неговото мнение е, че иска дете, даже все ми казва, че когато пожелая и той е готов. Обаче.. много добре знае, че за мен е важно да сме сключили брак преди това и въпреки всичко не предприема нищо на този етап. Картите отдавна съм ги поставила на масата, знае какви са ми принципите и убежденията. Също така знае, че няма да чакам вечно, не ме разбирайте погрешно - не съм от натякващите или намекващите типове жени. Просто веднъж седнахме и му казах как аз си представям нещата.
Явно на този етап представите ни са различни. Искам да имам някога дете, но има и много противоречия в мен. А и обикновено става така, че от много плануване накрая нищо не се случва.
Между другото аз съм първата сериозна приятелка, с която живее заедно.
Виж целия пост
# 19
Не мисля, че има някакво значение дали си първата сериозна приятелка. Аз също бях първа сериозна връзка за ММ. Дори никога не е водил момиче да го представя на родителите си преди мен.
Виж целия пост
# 20
Желание за дете имах два пъти. Първия път когато открих форума, започнах да чета, после да пиша, гледах снимки на бебета по цял ден и така Crazy Исках го все повече и повече...детето е на 7 вече Heart Eyes
Втория път - лудо, лудо влюбена, единственото ми желание беше да се слеем в едно Mr. Green
Виж целия пост
# 21
Според мен желанието за дете се появява когато връзката почна да се изхабява и ви се иска нещо което да ви закрепи.
Тоест едно дете спасява връзката ви? Звучи уникално абсурдно  Rolling Eyes

Наистина абсурдно Shocked Ако връзката ми се изхабява, точно никога няма да поискам дете от този мъж.
Виж целия пост
# 22
И аз не мисля, че желанието за дете идва, когато връзката започне да се изчерпа. Да не говорим, че появата на новия член е много голямо изпитание. Ако се очаква точно това да я закрепи, няма да се получат нещата.
Виж целия пост
# 23
Няма защо да се опасяваш, че при теб няма да се появи желание за дете. Какъв е смисъла да се притесняваш, че не правиш нещо, което не искаш да правиш. Логика?
Виж целия пост
# 24
За някои неща човек не знае, че ги иска, докато не ги получи  Laughing
Виж целия пост
# 25
  Изобщо не ми е идвало желание за дете. Всъщност изпитвах нежелание за дете и изобщо цялата тая работа с бременности и прочие ми е доста противна все още.
   Знаех, че мъжът ми иска дете, убеден е, че ще имаме, аз също смятах, че ще е тъпо да нямам никога деца и затова, след като отлагах възможно най-дълго, си родих. Съзнавам, че не е много нормален такъв подход, но какво да направя - така и не ми се появи желание за дете, реших го по-скоро по целесъобразност.
Виж целия пост
# 26
Нито с големия, нито с малкия съм имала желание за дете Laughing, същевременно абсолютно подсъзнателно съм била 100% вътрешно убедена, че ще имам най-малко 2 деца. Аз самата все не намирах "подходящите" моменти, но пък те си ме намериха, колкото и първоначално да си мислех, че точно сега не ми трябва туй чудо.
Бяхме женени с ММ вече повече от 3 години и един ден не успях да си купя хапчетата навреме и пропуснах месеца. Реших да пропусна и следващите, но без ясна идея - мислех да си поизчистя организма от излишни хормони. Никога не ми е минавало през ума да седна да правя бебе - аз си правя любов, когато, както и колкото ми се хресва, те бебетата са си последствие. Като дойдат - добре дошли, като не дойдат - здраве да е!

Чесно казано си мисля понякога, че освен чисто физиологичните проблеми, това целенасочено бебеправене (ужасна дума) също пречи на някои жени да забременеят - фиксирането в целта може да е много пагубно за постигането й. Peace
Виж целия пост
# 27
При мен искането на дете не е имало нищо общо с мъже и сватби, просто исках дете.
После в един момент не исках, ама късно е чадо, точно тогава пък срещнах ММ и той заиска. Laughing
Виж целия пост
# 28
 Изобщо не ми е идвало желание за дете. Всъщност изпитвах нежелание за дете и изобщо цялата тая работа с бременности и прочие ми е доста противна все още.
   Знаех, че мъжът ми иска дете, убеден е, че ще имаме, аз също смятах, че ще е тъпо да нямам никога деца и затова след като отлагах възможно най-дълго, си родих. Съзнавам, че не е много нормален такъв подход, но какво да направя - така и не ми се появи желание за дете, реших го по-скоро по целесъобразност.

И аз така, общо взето. Не съм искала бебенце сега на момента, но си казах- след 10 г. ще е хубаво да съм с 10 годишно дете. Тоест сегашният ми Аз никога не поиска дете, но знаех, че бъдещият ми Аз ще го хване треската някой ден и го направих заради Нея:)

Виж целия пост
# 29
Страхувах се  до смърт  от  това  да ставам  майка. Изпитвах  същински  и  неподправен  ужас.
На 33  реших, че няма  накъде   и  спряхме  да  се  пазим, но   тайничко  се  надявах, че  горчивата  чаша  може  да  ме отмине   Laughing За мой ужас, видях  двете  чертички   неочаквано  бързо. Подозирам даже, че  бебока  стана  от първия  път. Даже  съм убедена, че знам  кога  точно  съм  забременяла.
Кошмарът  на  безгрижните ми  нощи  е вече  на  6 години, има   коса  до  кръста,  непокорен  характер, обезоръжаваща    усмивка   и  казва  много  сладко  "р" Heart Eyes
Сега  не  мога  да  си  представя  живота  си  без  дъщеря ми. И  се  чудя  защо  толкова  съм  се  страхувала Simple Smile
Подозирам, че  съм  се   страхувала, че  животът  ми  коренно  ще  се промени; че  ще  трябва  да  се лишавам от сън, почивка  и  свободно време; че  ще трябва   да  полагам грижи  за  друг.
Така  и  стана. Не е  лесно,  но  си  струва. Peace
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия