С какво ви дразнят свекървите- 75

  • 70 097
  • 763
# 360
Скрит текст:
Ами не иска да го стегне от страх да не им се развие още повече връзката. Тя е със статут приятелката му там. Повече не иска човека.  

Е хайде пък сега, какви заключения... Whistling
Човекът просто е възпитаван по различен начин. За него това е нормално и както се каза, не вижда никакъв проблем. Защото той такъв действително няма. Проблемът е неин - тя се чувства некомфортно, несамостоятелно, чужда и т.н. Относно застоят в довършването на етажа, ми може да нямат възможност хората. А той дори да имаше желание да се изнесе, финансовата страна на нещата вероятно би оказала голямо влияние, отново в неин ущърб. Но едно е когато нещата остават така, защото е обсъдено и е взето общо решение от двамата от практическа гледна точка, друго е когато единият си е добре и не се впечатлява, че партньорът му не е.
Не съм прочела първия пост на Анечка, но темата е за свекървите и предполагам с каква насоченост е бил.
Тук обаче проблемът е мъжът, за съжаление.
Скрит текст:
Така че е добре да се помисли сериозно би ли могла да има добро бъдеще тази връзка. Но просто защото е такъв, какъвто е и едва ли ще се промени от тук нататък. Не защото не искал да се жени за нея. Хора с подобно възпитание не водят всяка да живее в дома им.

Ако той е бил честен с нея още от началото, не съм съгласна, че проблемът е в него.

Защо? Нима не може човек, който е приел дадено нещо (което най-вероятно не е преживявал досега), в последствие да установи, че не му допада и да желае да го промени?
Ако мъжът поставяше общото спокойствие на двойката над своето, все щеше да се измисли нещо според възможностите, дори и с една идея по-добро да е - просто да се види, че се опитва, че му е важно жената да се чувства възможно най-добре. Същото важи и ако живееха при нейните родители и той се чувстваше по такъв начин, а тя не му обръща внимание, защото на нея си и е добре - тогава тя щеше да е проблемът.
Виж целия пост
# 361
Леле,колко мнения.Пиша последно и предпочитам да не се обсъжда повече.То е ясно,че мнения ще има всякакви.Аз не искам нито да ми набиват канчето,какво е трябвало да направя,нито да будя съжаление.Исках да се оплача.

Значи..
Работата на ММ е тук,в къщата,така да се каже.Това със сигурност е от значение.

Второ,не знам колко хора на 25-30г. са имали възможност да плащат наем,или да си купят жилище и същевременно да им стигат парите за сметки и прехрана.Възхищавам се на такива,и много би ми се искало да можех и аз,но към момента е невъзможно.Изкарваме толкова,колкото да си платим сметките,да си купуваме храна и от време на време за някакъв вид разнообразие или почивка.И да,при огромна къща,бихме могли да спестим от наем.Аз не искам свекърва ми да изчезне,а да има граница в отношенията ни.Заради това,че живеем заедно толкова време,сме изградили  много близки отношения,но в един момент осъзнах,че това е по-скоро минус,отколкото плюс.

Тя така си е живяла цял живот,винаги е била "майка - орлица",дори в момента,нищо,че децата и са на по 30.Те се дразнят,карат се с нея,обясняват и,но тя задължително се сърди,обвинява ни,че сме егоисти,как тя всичко за тях правела,пък те неблагодарни.И предполагам в един момент на тях им писва да се борят срещу вятъра.Ми майка им е,разбирам до някъде.Ако всеки път трябваше да и казват кога ги дразни,значи всеки ден да се карат.

Мъжът ми не спира да работи,осигурявал ми е всичко,дори когато аз учех и нямах постоянна работа.
Той това има,тази къща е и негова.Предполагам,до някъде това му дава някакво самочувствие.А от както баща му почина,съвсем отказва да чуе за преместване.

Пред себе си съм признала,че ако можех да върна времето назад,пак щях да избера него за мъж.Но нямаше да дойда да живея тук.

Дълго стана,но постоянно се сещам за още нещо. Simple Smile
Кой каза,че не искал да се женим и да имаме деца? ooooh! Това,че до сега не се е случило показателно ли е за нещо?
Никога не съм имала за цел да се омъжвам и раждам на 18 или 20 години.Отношенията ни са повече от сериозни,и без брак и деца.
Виж целия пост
# 362
За много от по-възрастните хора жената,която живее със сина им без брак и нямат дете ,не е нищо повече от приятелка.Такива са им разбиранията,особено в по-малките градове и по селата.
Освен това,ако младата двойка се изнесе от голямата къща,то това ще бъде възприето като обида и неуважение.
Защото хората са построили по един етаж за всеки  син и очакват ,когато дойдат снахите да са благодарни и да ги обгрижват на стари години. Hug
Виж целия пост
# 363
Скрит текст:
Скрит текст:
Ами не иска да го стегне от страх да не им се развие още повече връзката. Тя е със статут приятелката му там. Повече не иска човека.  

Е хайде пък сега, какви заключения... Whistling
Човекът просто е възпитаван по различен начин. За него това е нормално и както се каза, не вижда никакъв проблем. Защото той такъв действително няма. Проблемът е неин - тя се чувства некомфортно, несамостоятелно, чужда и т.н. Относно застоят в довършването на етажа, ми може да нямат възможност хората. А той дори да имаше желание да се изнесе, финансовата страна на нещата вероятно би оказала голямо влияние, отново в неин ущърб. Но едно е когато нещата остават така, защото е обсъдено и е взето общо решение от двамата от практическа гледна точка, друго е когато единият си е добре и не се впечатлява, че партньорът му не е.
Не съм прочела първия пост на Анечка, но темата е за свекървите и предполагам с каква насоченост е бил.
Тук обаче проблемът е мъжът, за съжаление.
Скрит текст:
Така че е добре да се помисли сериозно би ли могла да има добро бъдеще тази връзка. Но просто защото е такъв, какъвто е и едва ли ще се промени от тук нататък. Не защото не искал да се жени за нея. Хора с подобно възпитание не водят всяка да живее в дома им.

Ако той е бил честен с нея още от началото, не съм съгласна, че проблемът е в него.

Защо? Нима не може човек, който е приел дадено нещо (което най-вероятно не е преживявал досега), в последствие да установи, че не му допада и да желае да го промени?
Ако мъжът поставяше общото спокойствие на двойката над своето, все щеше да се измисли нещо според възможностите, дори и с една идея по-добро да е - просто да се види, че се опитва, че му е важно жената да се чувства възможно най-добре. Същото важи и ако живееха при нейните родители и той се чувстваше по такъв начин, а тя не му обръща внимание, защото на нея си и е добре - тогава тя щеше да е проблемът в тази връзка.

Разбира се, че тя може да промени мнението си, но това не прави мъжът виновен. Той има право да не си го промени, а не задължение да го промени. Принципно, по-важните неща (къде да живеят, деца и т.н.) се уточняват преди брака/съжителството и се преценяват внимателно и от двамата. Ако някой е прибързал, това не прави другият виновен.
Виж целия пост
# 364
Не казвам, че е виновен за това, че не си променя мнението, а за това, че е спрял да полага усилия да облекчи дори минимално дискомфорта на жена си. Разбирам, че е въпрос на манталитет, финансови възможности и т.н., но понякога на човек му е важно просто да види, че има съпричастност и старание от другата страна, дори да няма коренна промяна в изходното положение.
Както и да е... жената предпочита да не се обсъжда повече, ще уважа желанието й и няма да коментирам повече казуса. Peace
Виж целия пост
# 365
Ма ко, bouquet
Доживях да се съглася на 100% с теб.
Самостоятелността е състояние на духа- не я ли изградиш, никога няма да се почувстваш така, ако ще на другия край на света да си.
Разбира се, че в една кухня е некомфортно, но пак може да имаш собствен кът и да си пазаруваш, и да си готвиш за семейството.
Така съм била 13 години и от личен опит го казвам.
Майка ми беше от несъобразителните и в началото на брака ми, връхлиташе в стаята след като сме легнали, защото гардероба ѝ беше при нас.
Е, на третия ден мъжът ми сложи райбер отвътре и дотук.
В една 4 етажна къща, с днешните технологии, баня и кухня могат да се направят за седмица. При това, без кой знае какви разходи.
Това също от собствен опит го казвам.
Виж целия пост
# 366
Разбира се, че тя може да промени мнението си, но това не прави мъжът виновен. Той има право да не си го промени, а не задължение да го промени. Принципно, по-важните неща (къде да живеят, деца и т.н.) се уточняват преди брака/съжителството и се преценяват внимателно и от двамата. Ако някой е прибързал, това не прави другият виновен.
Има си едни неща, през които всички млади хора минават и колкото и някой да ти обяснява, че не е така, ти пак се пънеш и си трошиш главата. Всяка жена има горчив опит с неподходящ мъж. А и на 18-се години да се събереш да живееш с такъв си е направо изхабяване на младите години. Не е хубаво да се набива канчето. И на мен са ми го набивали и аз не съм послушала, и аз съм си чупила главата. Нормално е.
Помня минали постове на авторката, че приятелят и дава 500 лева за джипа си, който е супер голям и скъп, но те спят двамата на пробит матрак. Както и как той работи много, с събота и неделя е по хобита, а тя сама. И и и ... Как го е попитала, дали ще се оженят, а той казал, че не смее и не е подготвен. На тази възраст трябва да събираш опит- емоционален, с приятел, сексуален. След това стават сериозните връзки. А и за какво Анчето да влага пари в тази къща, той утре може да се врътне и да я зареже и тя е буквално на улицата.
Жалко, че не може човек да е на 20 години, а акъла да е на 30. Опита се трупа с преживявания.
Виж целия пост
# 367
Не казвам, че е виновен за това, че не си променя мнението, а за това, че е спрял да полага усилия да облекчи дори минимално дискомфорта на жена си. Разбирам, че е въпрос на манталитет, финансови възможности и т.н., но понякога на човек му е важно просто да види, че има съпричастност и старание от другата страна, дори да няма коренна промяна в изходното положение.

Да,точно така е!Понякога ми е по - обидно от това,че той не вижда как се чувствам,от колкото с кой и как ще живея.

Вярно е,идва ми да му извадя очите понякога,но това е единственото нещо,за което не се разбираме.Не мога с лека ръка да загърбя всичко.Ето,имаше период от 3 месеца,в които бяхме сами и чудно се разбирахме.

Знам ли,може би е въпрос на характер и възпитание.Свекърва ми иначе не е никак лош човек,напротив.Но характера и е такъв.И както вече казах,така е свикнала да се държа и така си прави!Не възприема,че децата и вече не са малки и зависими от нея.
Виж целия пост
# 368
Не казвам, че е виновен за това, че не си променя мнението, а за това, че е спрял да полага усилия да облекчи дори минимално дискомфорта на жена си. Разбирам, че е въпрос на манталитет, финансови възможности и т.н., но понякога на човек му е важно просто да види, че има съпричастност и старание от другата страна, дори да няма коренна промяна в изходното положение.
Както и да е... жената предпочита да не се обсъжда повече, ще уважа желанието й и няма да коментирам повече казуса. Peace
Пак прочетох мненията на авторката и такова нещо не видях. И в началото, и сега той не е искал да живеят отделно, при него промяна в позицията му няма. Освен ако не говориш за усилия не в посока изнасяне, а в друга? Ако е така, не съм сигурна какво точно имаш предвид. Да каже на майка си да не безпокои авторката, да не я търси...?
Виж целия пост
# 369
Прост пример ти давам. Сутрин е тихо, всичко се чува. При младите има движение, свека не я свърта на нейния си етаж, намира си повод и деликатно почуква на вратата. Няма вариант някой да се прави на глух. Тя си свършва мисията и след това няма спирка да си влиза, когато пожелае, за да осъществи всяка следваща. Това е най-малкото, което се прави в обща къща. Е, не отричам, че може и да има културни жени с млад дух, които все още работят или имат достатъчно занимания, за да разнообразяват светлата част от деня.

В такъв случай мъжът излиза и казва - Майко, сега не е удобно.
Виж целия пост
# 370

Да,точно така е!Понякога ми е по - обидно от това,че той не вижда как се чувствам,от колкото с кой и как ще живея.


Затова ти реши дали си струва да живееш с някой на когото не му пука как се чувстваш!
Ако искаш ме послушай, ако не искаш недей, но аз ще ти кажа след 25 години брак, че не си струва.
Работата е там, че сега вече нямам много полезни ходове. Единственият начин да се спася донякъде беше да вдигна голяма патаклама и сама да се измъкна от мишата дупка, в която ме бяха натикали с мое съгласие. Сега при всеки опит да ми бъде ограничено личното пространство или да ми бъде вменена вина или пък да ми се внушава разни работи, които и сама ги виждам, че не са така, надавам яростен вой и разчиствам пространството около себе си. Говорила съм и с тих и спокоен тон, обяснявала съм, молила съм се за промяна. Не се случи докато не се развилнях и запънах като магаре на мост. Явно не е било възможно да стане по друг начин.
А пък ако моята свекърва очаква, че след като ми е казала, че съм най-лошото нещо в живота на сина й и че не е случила на снаха, да я гледам на стари години, сбъркала е! На каквото си е постлала, на такова ще легне! Макар от моите родители друго да съм видяла като отношение към възрастните хора, но пък и към тях са се отнасяли с уважение.

Виж целия пост
# 371
На почукването на вратата, пък било и деликатно, някой от двамата се провиква "заето" и след 2-3 пъти проблемът се решава Simple Smile

Yellow, кефиш.
Виж целия пост
# 372
Това, че делиш с някого обща кухня, не означава, че си длъжен да съобразяваш и личния си живот и решения с него.
Е тука сбърка. Кога да ям, как да го ям, как да го приготвя, кога да си измия тигана, вдигна масата, почистя кухнята, са част от личният ти живот, време и желания. Още повече, ако трябва да се хранят заедно, ползващите я тая кухня. Ако не си живяла така, трудно ще го разбереш. Една седмица при свекърва ми и точно общата кухня и баня, ми дадоха да разбера, че не мога да живея и да правя компромиси с друг в домакинството.
Изобщо не съм чела нататък, сигурно дискусията си е променила насоката, но да отговоря.
Точно това са битовизмите, Зои. Да си самостоятелен, дори живеещ с родители казах, че е да не даваш обяснения за личните решения, които взимаш и родители да не могат да повлияят на тях или направо с тях да ги съгласуваш. Не е лично решение кога ще се храниш, а битовизъм. Лично решение е сам да преценяваш с кого да влизаш във връзка например и как да си гледаш детето. Разликата в двете е на светлиннии години едно от друго
Виж целия пост
# 373
На всички от по-големи градове, или изнесли се на млади години ни е лесно, но в малките градчета и села имаш ограничен ресурс от "нормални" мъже и жени. Събират се на по 18 и няма много варианти за промяна.

Много е хубаво да си намериш принца и той да е склонен на всичко, но рядко се получава.
Не си права Даун, никак не си права. И в малките, и в големите градове свестния си е свестен и по мои проучвания съотнешението свестни към кьопави е еднакво.
Виж целия пост
# 374

Това ще го разберем, когато се заженят моите убавци Laughing
Понякога си мисля, че съм си пропиляла живота в компромиси с хора, които не заслужават, друг път си казвам - вземи си поука, всяка грешка е житейски опит!
Има един виц за един баща пияница. Та той имал двама сина. Като порастнали единият станал пияница и като го питали защо така, той отговарял: Ами аз гледах от баща си! Другият не станал пияница, а като го питали: Как така не стана пияница?, той отговарял: Ами аз гледах от баща си!
Та много се надявам, аз да съм като втория син и всичко, което ми се е случило да има някакъв смисъл, защото иначе би било много жалко.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия