Онлайн консултации с Людмил Стефанов - психолог и психотерапевт

Здравейте!
МОЖЕМ ДА ПРОДЪЛЖИМ ОЩЕ МАЛКО!
Темата за ревността наистина е ключова и затва ви пускам тук един линк към моя статия. В нея има още малко задълбочаване. И  още много практически приложими възможности за поведение на родителя.
https://www.babyspace.bg/bg/%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0%B0 … D0%BD%D0%BE%D0%B2
А следващия линк е към мое учасстие в ТВ предаване при Стойка Стефанова в Евроком ТВ, където говоря за ревността и добавям още едно ценно упражнение, взето от Франсоаз Долто, което и вие можете да правите: това е, когато гушкате бебето, да му говорите лоши неща с нежен тон: "Еее, вижте го само какво е. За нищо не става. Само ака, пишка и плаче. А кака му е голяма. Тя може всичко." Тук интересното е, че малкото чува нежната ви интонация и се радва, а голямото чува, че говорите лоши неща за малкото и хубави за него и изпитва удовлетвориние.
https://www.facebook.com/groups/722277978117484/permalink/858270887851525

МНОГО Е ИНТЕРЕСНО ТОВА, ЧЕ И ВИЕ СТЕ СЕ ПРИТЕСНЯВАЛИ ЗА РОДИТЕЛИТЕ!
Следователно е възможно вашата майка да е боледувала или да ви е оставяла някъде и де сте се чувствали изоставена.
ОСВЕН ТОВА Е ВЪЗМОЖНО  в семейната система да има проблеми с изоставени деца и по-назад в поколенията. Или деца, чиито родители за починали рано и изобщо тема с драматично преживявания на деца.
Сещате ли се нещо такова?

Тази тема за изоставянето и друг път ми е "излизала" и доста съм мислила защо съм се чувствала изоставена, след като майка ми ме е гледала почти до 2г. след това се е върнала на работа. Не ми е казвала да е боледувала в този период. Тогава живеехме с баба и дядо ми в една къща и реално много хора са се грижили за мен и не съм била сама. След като се роди брат ми, (бях на 3г.) бях по-често с баба ми, но си спомням, че сама исках да бъда с нея. Казвали са ми, че съм ревнувала и съм искала да изхвърля бебето от неговото легълце.
В поколенията назад има изоставени, починали рано родители, починали брата, сестри. Моя дядо (баща на майка ми) е бил изоставен като малък от майка си, след като баща му е починал, тя се е омъжила, но другия мъж не е искал децата й и тях са ги оставили на роднини.Бабите са ми разказвали и за техните майки и баби, но нямам ясни спомени, помня, че имаше рано починали, също по няколко братя, сестри починали.
Опитвам се да си обясня от къде идва това чувство на отхвърляне, но още не съм успяла.
Възможно ли е да го предам на децата си? И по-точно как да не го предам?
Много благодаря за отделеното време! Ценя съветите  Ви!

ЗА СЛЯПАТА ЛЮБОВ
Здравейте отново! Темата за изоставените деца очевидно е дълбоко залегнала във вашата семейна система. Ще разгледам написаното от вас, опирайки се на просветляващите идеи на Берт Хелингер, създател на метода Семейни констелации...
Ще започна с това, че страхът от изоставяне е характерен за абсолютно всички деца, независимо от това, какво се е случвало в семейната им системата. Този страх е свързан с факта на детската безпомощност и ясното усещане у детето, че ако мама и татко ме изоставят, аз съм загубен. Но когато в семействата има такива драстични случаи изоставяне и загуби, както е при вас, нещата стават много по-изразени.
От разказаното от вас особено дълбоко ме докосна случаят с вашия дядо, който е бил изоставен от майка си, защото не е бил желан от нейния втори съпруг. Това събитие неминуемо вкарва страх в следващите поколения, че мама може да ме изостави. Този страх стои във вас, стои и в детето ви. И има един ясен и потвърден в практиката принцип: колкото по-отработен и осъзнат е страхът във вас, толкова по-слаб е в детето ви. Така че има полза и смисъл да вникнете във вътрешните си несъзнавани процеси!
И така, нека да се спрем на това, какви душевни основания формират този страх. Едното  е със съвсем очевидна логика: "Щом се е случило с дядо ми, защо да не се случи и с мен? Явно майките не са толкова сигурни закрилници на децата, колкото би трябвало."
Но има и нещо друго. Още Фройд много ясно е обосновал, че когато имаме фантазията, че нещо лошо и страшно  ще се случи, дълбоко в себе си ние всъщност искаме то да се случи. И този аспект на несъзнавано желание увеличава още повече страха ни... В този случай детето /тоест - вие самата/ има и несъзнавано желание и стремеж да сподели съдбата на дядо си, за да го подкрепи в неговата съдба и да му помогне. Така сякаш във фантазията си вие заставате до  дядо си, следвате го  в неговата участ и сякаш му казвате: "Мили дядо, аз те обичам! И от любов към теб искам да споделя твоята съдба, за да не бъдеш сам и нещастен в нея." Виждаме, че в основата на този механизъм на следване стои любовта, желанието да помогнеш на любимия си дядо. И понеже този механизъм е несъзнаван, Берт Хелингер му е дал името "сляпа любов".
НО тук е важно да се осъзнае нещо, което наистина се оказва решаващо при преодоляването на този страх от изоставяне. Помислете си,  какво ли би ви казал дядо ви, ако чуе, че вие искате да застанете до него и да споделите неговата участ, за да поемете част от неговото страдание и да му помогнете? Отговорът е съвсем логичен. Той би ви казал горе долу следното: "Мила внучке, аз не искам това от теб. Аз мога сам да нося тежестта, която Съдбата ми е отредила. Аз имах сили да създам семейство, да се погрижа за майка ти, та тя да те роди теб. И когато ти искаш да се грижиш за мен и да ми помагаш, това не ме радва. Дори накърнява моето достойнство. Моля те, живей си спокойно собствения си живот и остави моята участ на мен!"
Това е важното допълнение. Оставете го да отиде надълбоко във вас. Ще ви върши работа!
Поздрави!

Много, много благодаря!

ПРОБЛЕМИ СЪС ЗАСПИВАНЕТО, СЪБУЖДАНЕТО И СТРАШНИ СЪНИЩА ПРИ ДЕЦАТА
/това са извадки по темата от книга на Франсоаз Долто. За мен тя е най-авторитетния психоаналитик по проблемите на детското развитие. Изключително интуитивна, дълбока и с опит като майка на четири деца/
Състоянието на сън прави човека в по-голяма степен зависим от влиянието на обкръжението. Затова например хипнозата се осъществява по-лесно, когато отправяме внушения към спящ човек.
Същото се отнася и за детето. Ако се караме, докато то спи и не разбира причините за конфликта, предизвикал свадата, това е много по-лошо за него, отколкото да си крещим, докато то е будно. Така всъщност то няма възможност да се занимава с нещо друго или ако е по-голямо да разбере по свой начин и да си даде свое собствено обяснение за ситуацията…
Имах случай с дете на 10 дни,  което не можеше да спи в присъствието на определена жена, която се грижеше за него. Установихме, че тази жена излъчваше огромна тревога и беше обладана от натрапчиви мисли, свързани с кражби и злоупотреби. Извън нейното влияние, независимо от шумното влизане, излизане и говорене на хората от семейството, детето не усещаше никакви смущения и спеше дълбоко и спокойно… Докато самото присъствие на тази обсебена и тревожна жена го караше да изпитва безпокойство. Бебето се държеше така, сякаш се е сраснало с нея и нейната нервна система…
По същата причина и ако самата майка на детето е тревожна, трябва да го държи възможно най-дълго на спокойствие, като го слага да спи в друга стая. Трябва да отбележим, че шумните игри  на другите деца и говорът на останалите хора от семейството не пречат на пеленачето толкова, колкото му пречи нечия тревожност.
Преди всичко дете на тази възраст не бива да спи в спалнята на родителите, защото е неспособно да понесе такова нервно напрежение. Добре е да го слагаме, ако не в собствена стая, то поне в стаята на по-големи братя и сестри, където ще спи много по-добре. Ако такова решение е невъзможно, то по време на интимните отношения между родителите неговото креватче трябва все пак да бъде избутано навън. Ако и това е невъзможно и се налага бебето да бъде спящ или буден свидетел на интимния живот на родителите, трябва да знаем, че такова дете се нуждае в по-голяма степен от другите да бъде зачитано в своите ритмични утешителни и успокояващи движения, както и по-рано от останалите да бъде просветено за истинския смисъл и значение на сексуалността.  Имам предвид, че неговото възпитание трябва да бъде много по-освободено от това на децата, отгледани на спокойствие и в атмосфера, която не налага да споделят в състояние на хипноза /сън/ вълнения,  надхвърлящи по интензивност техните способности за разбиране…
СТРАХЪТ ОТ НОЩТА
Страхът от нощната тъмнина е причината, която пречи най-често на детето да заспи. За да се справим с този проблем, трябва да му помогнем да преодолее страха от нощта, като привиква към тъмнината през деня. За целта може да го накараме да играе с майка си на сляпа баба, преминавайки през всички стаи на жилището с вързани очи. Така  то ще започне да свързва нощта и тъмнината с майчината сигурност./същият ефект може да има, ако детето и майката се крият заедно в тъмни помещения. Отново се постига това, тъмнината да се асоциира с майката и с утробата.  Л. С./ Присъствието на плюшени играчки или кукла също ще му помогнат да усеща сигурност. С куклата то ще пресъздаде връзката майка-дете и двамата ще се окуражават взаимно.
ШУМЪТ
Шумът също е основен фактор, нарушаващ съня. Винаги е добре да го отстраняваме, дори и да мислим, че детето не му обръща внимание.  Имам предвид шумове от радио, звънец или висок нервен говор. Шумът от глъчката на други деца или от вечерните дейности, отекващи в добра емоционална атмосфера, изобщо не е вреден детето, което е свикнало с него и не изпитва никакви смущения в несъзнавания си психичен живот.
СВЕТЛИНАТА
Едно момиченце никога не можеше да заспи преди полунощ. Едва след доста дълго време родителите установиха,  че безсънието му се дължи на витрина, която светела точно  срещу прозореца на детето и изгасва чак след полунощ. Светлината била освен това и мигаща.
Изобщо -  нощните събуждания като цяло е добре да се избягват. А ако са наложителни, трябва да станат по възможно най-безболезнен начин. Важно е да сме наясно, че детето се напикава на сън на 20 месеца. Момиченцата обикновено се научават да задържат по-рано от момченцата. За момчета е естествено да се напикават  в леглото до 4 - 5 годишна възраст и не трябва да изискваме от тях дневна хигиена. Нощната хигиена се усвоява след дневната. Освен това  да престанеш да си подмокряш гащите или леглото си не е вид добродетел /и не трябва да се представя и изисква като добродетел – бел. моя – Л. С./, а просто  удобство.
СЪБУЖДАНЕ И СТРАХ
Когато спонтанно се събуди посред нощ, детето изпитва несигурност, особено ако му е казано, че не трябва да се буди. Така то изпитва вина и тази вина катализира преживяването на останалите невидими опасности, които то си фантазира и засилва страховете му. Ето защо,  за да не се чувства виновно, не бива да му внушаваме да не ходи никъде, ако се събуди, а да му кажем, че може да запали светлината и да си поиграе, без да събужда останалите.  Важното е да остави родителите си и другите деца да си спят. Много деца имат нужда да пият вода през нощта. Добре е да им оставим до лампата чаша обикновена студена вода.
Нощните страхове са психофизиологично явление. Когато детето преминава през потискащи и изпълнени с трудности периоди като Едиповия комплекс, който обхваща възрастта между 4 и 7 години, то неизбежно ще сънува кошмари.  Важното е самите родители да не се страхуват…
Съществуват начини за успокояване на детето. Първото е  да се спазват условията за приспиване и отделяне от родителската двойка, както казах по-горе. Ако има кошмари, значи дневната дейност на детето го е оставила в напрегнато състояние и напрежението  продължава и по време на сън. Когато детето е по-малко, то сънува  сънища за вълци, лъвове и така нататък… В следващия етап има проекции за насилствено отвличане, крадци на деца, а по-късно и фалически проекции /пистолети, пушки/. В периода на Едиповия комплекс се сънуват  опасности, застрашаващи родителските фигури, както и сънища за смърт, за смъртна опасност, за изнасилване или престъпления… /тук от моя опит ще кажа, че причините за такива сънища със сексуално насилие често се намират в това, че детето се свързва с  преживявания на майката или на някоя от бабите  – Л. С./
В такива случаи последното нещо, което трябва да направим, е да обявим детето за лудо, задето разказва подобни неща.  Напротив - трябва да му кажем,  че всеки човек сънува кошмари като малък. Най-доброто средство да го освободим от тях е да му оставим наблизо блокче и моливи за през нощта и  да му кажем, че когато се събуди може да запали лампата, да вземе лист хартия и да нарисува онова, което го е стреснало. Когато детето  разказва своите кошмари на майката, е нужно тя да ги изслушва, но да избягва да ги оценява, обяснява или критикува.  Ако самото дете  предложи някакво обяснение, тя трябва просто да го приеме: „Да, мисля, че имаш право!“ Да разказва кошмарите си означава за детето да знае, че за тях може да се говори спокойно. Както и другия начин с  рисуването, това помага да се овладеят ужасяващите фантазии.
Ако детето сподели: „Сънувах, че ти и татко сте  умрели!“,  не се напрягавайте от това, а отговорете: „Мисля, че е много добър знак, ако сънуваш, че някой е умрял“ И наистина - то трябва да премине през сънища за загуби на родителите,  за да му е по-лесно успее да се отдели от тях по-натанък.
КОГАТО ДЕТЕТО СПИ НЕСПОКОЙНО
Когато детето спи неспокойно поради нощни страхове, няма смисъл да го събуждаме. Трябва да извършваме необходимото за успокояване на детето през деня. По-специално трябва да увеличим неговия контакт с водата.  Нека майката да настани детето в банята пред легена, ваната или мивката, като му остави предмети за игра във водата: парченца от дърво и метал, тръбички, през които да духа и да кара водата да бълбука… Изнервеното градско дете понякога се нуждае от два-три часа дневно за водни игри. И трябва да му дадем пълна свобода, при условие, че си играе с водата, без да създава прекалено много проблеми. Детето се нуждае от водата, от пръстта, от калта и от растенията. Когато отидем на село или в градската градина, игрите там отприщват всичките му фантазии, които иначе биха предизвикали кошмари. Родителите трябва също да знаят,  че на седем-осем годишна възраст водния пистолет е задължителен. Да се ограничи неговата употреба с поставяне на условия за предпазване на дрехите и мебелите е много възпитателно, но да се забрани напълно е вредно.
Къпането във ваната, когато е възможно, също дава много добри резултати. Банята преди лягане успокоява детето, освен ако не се превърне в борба с мама, която се опитва да го изкара от там. За да има полезен ефект, то трябва да знае, че е вътре, за да се забавлява, а не за да доставя удоволствие на мама. 
/тук отново ще добавя нещо от моя опит: случва се, когато родителите са потънали в собствените си грижи и преживявания, да къпят детето с вода, която е неадекватна като температура - твърде студена или твърде топла. Ако това е трайна тенденция, тревожността и страховете нарастват неимоверно. Нормалната вода за успокояващо къпане е с телесна температура, също като околоплодните води. Тя връща детето към безметежното съществуване от утробния период - Л. С./
Остава да кажем няколко думи за филмите и техния дял в детските  кошмари. Всички филми са лоши за децата! Даже такива, които родителите смятат за добри. Проблем създава преди всичко близкият план. Дори най-обикновен земен червей, сниман в близък план в някой документален филм, предизвиква нощни страхове, защото изопачава пространственото положение на детето по отношение на външния свят. Като цяло можем да дадем следния съвет: никакво кино преди 9 - 10 годишна възраст. Освен ако родителите от квартала не се организират да създадат бебешко кино, късометражни филми без близък план.
СЪБУЖДАНЕТО
Някои деца се събуждат много рано, просто защото такъв е техния ритъм. На такива деца трябва да се позволи да се раздвижат.  Единственото условие е да не събуждат останалите. Някои дори харесват заниманията си в тези ранни сутрешни часове, защото това е единственото време да останат на спокойствие, без другите да им се „мотаят в краката“: нито големите, които се пречкат в играта, нито малките, които не искат да играят.  Ако вместо това детето знае, че няма право да става, то ще изпадне в състояние на принудителен сън, съпътствано от фантазии, които представляват истинска мисловна мастурбация, наложена от възрастните. Това състояние може да се окаже успокоително за  възрастния, на когото то не  пречи и не го безпокои,  но то може също да доведе до силна регресия /връщане назад в развитието – бел моя/. Ако родителите смятат, че трябва да задължават детето да спи, то винаги ще бъде само наполовина заспало. В това състояние то се свива  вцепенено под завивките и има хора, които остават такива за цял живот. Или пък после изведнъж родителите установяват, че поставено в необичайни условия то става свръхактивно.  А дотогава те не са били забелязвали, че  до този момент то е живяло като сънливец, за да бъде в мир с възрастните. Възпитателите са подкрепяли това с единствената цел да си улеснят задълженията....
И накрая - нека подредим живота на децата си така, че да им предоставим условия за тишина, за относително уединение и за почивка в определени часове. Нека в тези рамки да ги оставим свободно да отпочиват по свой собствен начин, като ги научим също и те да осигуряват това на останалите хора в семейството…

Здравейте,
А, ако самото дете не иска да прекарва времето си поравно между двамата родители? Предпочита да бъде с единия повече без да бива настройвано срещу другия? Трябва ли да се съобразим с неговото желание?

Здравейте!
Според мен всичко, до което двамата родители стигнат като СЪВМЕСТНО решение за детето, е добро.
Съобразяването с нуждите и желанията на детето само тогава може да е гарантирано без напрежение.
Покрай работата ми със семейства, които се разделят и фокусирайки се върху интересите на детето съм стигнал до моя дефиниция на това, какво значи да си у дома? Какво е това дом в психологическия смисъл?
Домът на детето е там, където може спокойно да говори с любов за всички хора, които обича и които са му важни. Без тези хора да го настройват еди срещу друг.
За много деца на разведени рродители няма такова място. Тоест - те нямат дом.
Така че ако има разбирателство между родителите по проблемите на детето и ако всеки от тях,  когато обича детето си, обича в него и факта, че  го е създал с другия родител, то детето има дом на две места.
И обратно - ако при всеки родител то не чувства позволение да каже, че при другия е преживяло нещо хубаво, защото ще бъде погледнато накриво, тогава то няма дом никъде.
Малко силно го казах, но си е така.

Здравейте! Миналата година изкарах Короната и от тогава имам непрестанни болки в гърдите и гърба. По принцип съм със заболяването Бехтерев. От декември, болката в гърдите ми се засили, както и получих едно постоянно покашляне и на моменти дори имам втрисане. Ходих на снимка на белия дроб, нищо нямаше. Преди седмица, ходих и на кардиолог , при изследванията нямаше нищо убеспокоително, той заключи, че имам синусова тахикардия и ми изписа лекарства. Според вас, необходимо ли е да си правя нова снимка и тест за корона, дали е възможно пак да съм я хванала? Според личната, всичко било на психическа основа. Т.е., че си измислям. Вече нямам идея на какъв лекар да ида.

ДУША И ТЯЛО
Здравейте!
Ако чувствате нужда, според мен е добре отново да се изследвате, за да сте сигурна.
Винаги е важно човек да знае, че наистина не става дума за заболяване с физиологични причини.
Личната лекарка казва, че вероятно е на психична основа. А вие го възприемате, сякаш ви казва, че си измисляте.
И това не ви изглежда добре.
"Как така да призная пред себе си, че си измислям? Все едно съм някаква симулантка!"
НО когато нещо е на психична основа, то не е измислено. То си е напълно реално. И има своите основания в индивидуалния живот на човека. Така че, ако всичко е "на психична основа", е добре човек да изследва психологическите причини, поради които се чувства по определен начин.
Това много често помага да се почувстваме и физически здрави.
ВСЕКИ ПЪТ, когато сме психически потиснати или стресирани, тялото ни реагира по определен начин: главоболие, изпотяване, болки в гърба, в стомаха...
ПРИ СТРЕС много често имунната защита се срива.  Защо се срива? Защото при стрес човек влиза в програмата, която ни предпазва от непосредствена опасност. Това е програмата "бягам или се бия". По това ние хората не се отличаваме от животните. За да се мобилизираме за справяне със ситуацията, ние блокираме временно действието на всички излишни системи, за да отидат кръвта и енергията там, където е важно за битката: в мозъка, в ръцете, в краката . А имунната защита е голям консуматор на енергия. Тя функционира денонощно, но при стрес често изключва,.
Виждате нагледно някои аспекти на връзката между душа и тяло...
Поздрави!

Здравейте, от 4 месеца изпитвам постоянно гадене и позиви за повръщане, ходих къде ли не и всички ми казват че е на психична основа, просто е голям ужас, никой не ме разбира, понякога изпадам и в тежка депресия заради това и гаденето се влошава, и със всеки ден по зле и по зле става....

Здравейте!
На 43 години съм.Имам син на 18, абитуриент тази година и дъщеря на 13  години.
Разведена съм от началото на 2015 г. С бившия ми съпруг бяхме заедно почти 20 години.Държеше на децата,но след развода не ги потърси до Коледата на 2019 година.Сега също не се виждат,освен по празници.
От 2015 г.той има ново семейство и дъщеря на 4 г.
Синът ми я приема,но дъщеря ми не иска и да чуе за нея.
От повече от две години имам приятел. Семеен е, но не живее с жена си от преди  да започне отношения с мен. Доста по-голям е от мен.От година и половина почти живеем заедно. Хубаво му е с мен,но трудно приема децата ми и кучето.Опитва се,но се дразни доста често. Отношенията ни ту процъфтяват,ту увяхват. Септември 2020 го ядосах и се върна при жена си.Остана при нея месец и си тръгна.Върна се при мен.
От почти самото начало на връзката ни той иска да си имаме наше дете.Лесно се навих на това.
В момента съм бременна във втория месец.
Притеснявам се как децата ми ще приемат тази новина,като се има в предвид,че те вече не го харесват и не искат той да живее у нас. Другото ми притеснение е,че той не се чувства добре в дома ми,било лудница,шумно.Той искал тишина и спокойствие .Иска да махна кучето ми,а аз не съм готова на това , заради децата си.
За първи път в живота си не знам какво да правя.
Имам нужда от помощ,от съвет.

Здравейте!
Ситуацията ви е много интересна.
Имам и въпроси:
Не ми става ясно от текста настоящият ви партньор има ли деца от жената, с която  е в брак?   Приемам, че няма живо родени. Но дали има абортирани или спонтанно абортирани?
Освен това се питам вие самата  дали имате загубено дете или пък спонтанен аборт или аборт по желание.
Тази информация е важна, за да виждаме цялата картина. Без нея поведението на хората изглежда странно.
Казвате, че имате нужда от помощ и от съвет. Мисля си на първо време за четири неща:
1. За мен е учудващо, че бащата не се появява толкова години след развода. Вие търсихте ли го за нещо /поне за издръжка/? Съветвахте ли се с него по отношение на децата? В крайна сметка за децата е важно родителите им да имат връзка като родители. Като интимни партньори може да нямат връзка, но като родители на общи деца връзката им е валидна за цял живот. Нормално е да сте активна към бащата на децата си.
2. При описаното от вас  положение съществува риск да се напрегнат отношенията между сина ви и дъщеря ви. И затова е много важно да правите всичко възможно тези отношения да са добри. Това е най-ценното нещо, което в тази сложна  ситуация да се стремите да съхранявате. За да останат тези отношения добри е необходимо да не се поддавате на желанието да търсите подкрепа в децата си, особено да правите от дъщеря си съюзник... Може би е добре тя да чува от вас: "Брат ти има право да се разбира с баща ви. Ще се радвам, ако и ти се разбираш с него."
3.  Принципно погледнато, детето, което носите в момента, е добре да го споменете по-скоро. Не е добра основа за живота ти, ако майка ти те е крила от братята и сестрите ти.
Хипотезата ми е, че е възможно дъщеря ви да го приеме, а синът ви да има съпротиви. За да има баланс на това, че той приема детето от сегашната връзка на баща си, а дъщеря ви не.
Стремежът към баланс е типичен закон, който управлява семейната система.
4. В подобна ситуация човек предимно чака да види какво ще стане и действа според случая.
Макар че чакането може да е много изнервящо. Още повече, че сегашният ви партньор  иска спокойствие и в живота му да няма външни фактори. Иска вие да сте му на разположение само на него. А това е нещо, което колкото и да чака, никога няма да го дочака.  И вие по никакъв начин не бива да се чувствате виновна за това. Защото той е знаел от самото начало с кого си има работа. Било му е известно за всички обстоятелства от живота ви. /Тоест - вие не сте криели децата и кучето в мазето и той сега да научава, че имате толкова шумни "съквартиранти"/. Няма логика заради човека, който е дошъл последнен в системата,   да лишавате от пространство и права тези, които са дошли преди него...
Пишете пак какво мислите и също така да добавите нужната информация по въпросите, които съм задал...
Поздрави!

Здравейте!
Казвате, че никой не ви разбира. Интересно твърдение! Сякаш вие знаете каква е причината за вашето състояние и сте наясно, че другите не я знаят и не ви разбират. Но това не е така. Проблемът е, че и вие не знаете каква е причината. Ако я знаехте, проблемът нямаше да съществува. Или нямаше да се проявява с такава сила и по толкова неприятен начин.
Ето защо съществува психотерапията. Тя е процес на изследване, за да видим причините и предпоставките за състоянието на човека.
Към вас бих задал три въпроса, които са основополагащи и ако им намерите отговора, ще ви се повръща по-малко.
1. Казвате, че сте в това състояние от 4 месеца. Какво се случи преди 4 месеца?
2. Кога в детството сте се чувствали така? Кога се е случвало нещо подобно? /от раждането ви нататък/
3. Какво не можете да понесете и да преглътнете?
Поздрави!

Здравейте отново!
Благодаря за бързия отговор.
В отговор на въпросите ви:
1.Настоящият ми партньор има две големи деца. От него знам,че жена му е абортирала няколко години след раждането на второто им дете.
В разговорите между нас е споменавал,че децата му са пораснали почти без него, защото той е работил много и не е имал време за тях.
2.Нямам спонтанен аборт,аборт по желание или загубено дете.
3.След развода се опитах да общувам с бившия си съпруг по отношение на децата,но той ме отряза по най-грубия начин. Многократно съм подтиквала децата да го потърсят,но те ми отговаряха,че той им знае телефоните.
През цялото време след развода плаща издръжката,която се споразумяхме.Разведохме се по взаимно съгласие.Обясних на децата ,че ще има промяна в живота на нашето семейство и ги питах един по един при кого искат да останат.Синът избра мен, дъщеря ми избра при баща си.За съжаление той не ги искаше.Искаше само да се изнесем от семейния ни апартамент.Не го вълнуваше къде ще отидат децата му,къде ще спят.
Благодарение на това,че имам хубава работа, успях да изтегля ипотечен кредит и купих голям апартамент с три спални.
Минахме през много трудности с децата ми, което ни сплоти още повече.Помагат в домакинството,учат се отлично.
  След баща им това е първият мъж ,който влиза в семейството ни.
За мен е важно да запазя отношенията си с децата си ,такива каквито са, защото до момента са чудесни.
  Хареса ми написаното от вас.Има над какво да се замисля и поработя.

Здравейте!
Попринцип съм изключително чувствителна личност. Всеки негатив го приемам много навътре,а после с месеци не мога да се отърся от дадената случка. Пробвала съм да споделям с близки за мен хора,но няма ефект,защото съм "затворен" човек по природа. Случва се нещо(кофти коментар към мен,обиди или нещо друго негативно) с конкретен човек и после преосмислям и се сещам многократно за конкретната ситуация,въпреки че с този човек нямам никакви взаимотношения,освен странични такива(работа,училище и т.н.) Друг път се случва вече да нямам пряк контакт с  дадения човек,но пак преосмислям всичко в резултат,на което настроението ми мигновено се променя и това пречи на нормалното ми общуване с останалите. Тези моменти не са често,но ги има. Как да спра да приемам нещата толкова навътре и кога ще се отърся от този негативизъм?
Ще се радвам на вашия съвет.