Имам необходимост да споделя това, което ме мъчи, въпреки, че е жестоко...
От три години имам брак, от две правим опити за бебе и съответно заради проблеми се лекувахме. Тази година изведнъж останах без работа, а в същото време се появиха доста лични проблеми с мои роднини. Отношенията ми със съпруга ми пострадаха. Той също имаше проблеми и в началото на лятото се изпокарахме с него. За пръв път той ме шамароса... За тази ситуация и аз имам вина, но в онези дни след скандала ни не мислих така... Събрах си нещата и заминах, казахме си, че ще има развод. И в точно тези дни изневерих. Сваляха ме, имаше привличане, но и желание за отмъщение. Раздялата обаче беше точно за три дни. Моят мъж поиска извинение и се събрахме. Говорихме много и се разбрахме кой с какво е издразнил другия. Той категорично не е насилник и все още ме обича, доказал го е многократно преди и сега. След месец се оказах бременна. Датите на зачеване и датите на моята забежка съвпадат. Вярно е, че не липсваше секс и със съпруга ми в тези дати, без да се пазим, вярно е, че в забежката ми се пазихме, но аз съм... почти убедена че другия е баща... Единствено на приятелка признах всичко. Тя не разбира, защо след като е имало защита, мисля така... Нямам отговор. В момента съм 6-ти месец, не посмях да направя аборт, само заради слабата надежда, че съм бременна от моят съпруг. Но нямам психически сили. Вместо да се радвам, аз страдам, защото не исках дете от друг мъж. Защото исках отмъщение, но не такова. Не мога да работя, живея ден за ден... А бях се записала на второ висше, но въобще не започнах... Провалям доста възможности за кариерно развитие, които ми се предлагат, без значение на състоянието ми....Мисля, че си провалих живота, защото в един момент може да се разведа наистина... Не мисля и че ще обичам детето, като знам че е на друг... Как да продължа?