Глиобластом

  • 47 518
  • 813
# 345
Чета Ви, връщам се няколко страници назад, за да не съм изпуснала нещо и виждам колко отчаяние лъха...
Постоянно това мисля, дали правя всичко, което трябва и дали нещо не изпускам - някоя трева, някои капки...... Агонизирам край него и виждам колко е надъхан да живее, да работи, а всеки ден има промяна. Как този толкова енергичен и добър човек, със загорели ръце и насинени от инструменти пръсти е вече друг. Това ли е същото момче с подпухнало лице и наедрял корем, отекли крака, прозрачни изтънени пръсти. Как опипва по усет шкафа и машините като се придвижва, как като му говоря ме търси по звука, защото трудно вижда. Как се заяжда с мен, обвинява ме, че го контролирам и ограничавам, а той можел сам. И накрая очите, изпъкнали и гледащи в нищото. Няма го оня топъл и влажен поглед, в който мога да потъна.
Отнесох се, а сълзите капят ли, капят и ме задушават. Защо?
Виж целия пост
# 346
kokor4eto, вероятно защото на нас това ни е отредено да преживеем. Много е тежко, много е трудно но ще се борим и няма да се предаваме до последно.Всеки ще преживее загуба на близък човек или той самия ще причини такава мъка на хората, които обича, независимо на каква възраст.
В живота има и хубави и лоши неща.Хубавите неща, които ни се случват са за да ни дадат сили да преживеем лошите. След всяко зло, идва нещо хубаво.
Виж целия пост
# 347
Даа...промененият поглед е най- смразяващото нещо. Аз най- вече него искам да изтрия от съзнанието си и да помня само пълните с любов очи на мама.
Кокорче- дръж се! Дръж се, бори се и попивай всеки миг, който все още имаш с него. Винаги има за какво да продължим, а хубавите спомени и чувства- никой рак не може да вземе!
Не се страхувай, какво предстои. Знаеш достатъчно. Прави всичко да облекчиш нещата и вярвай! Знае ли човек...
Обичай си го и дано дълго е при теб!
Виж целия пост
# 348
Kokor4e много точно го написа за жалост. И тези поглед да😔😔😔😔 безразличен, чужд поглед. Проявата на агресия към най-близкия, този който е постоянно до него и се грижи. Нооо аз ще вкарам тука друг момент. Покрай ровенето и разпитването за лекове и болници преди време, аз разбрах за двама човека, единия млад 37, 38 годишен, който след операция в Пирогов до ден днешен си е жив и здрав. Глиобластом 3 или 4 степен като на баща ми. Другия мъж беше по възрастен и до преди време нещата бяха положителни. За съжаление не мога да дам никакви други подробности, защото не ги ползвам лично хората. Колкото и да е тежка присъдата, ето че има и положителен изход. Пиша го за да ви дам надежда.
Виж целия пост
# 349
Vbb07, със сигурност има и други  такива случаи, не са само двама.Аз затова казвам, че не трябва да се предаваме до последно,никой не знае какво му е писано, докато човек диша, винаги има надежда.
Виж целия пост
# 350
Чета и ви препрочитам и във всяка ваша дума откривам себе си. Отвратителна болест. Наблюдавам околните хора уж близки и познати, как ме гледат със съжаление. Уж показват разбиране и гледат бързо да отминат. На моменти се чувствам като заразна.
Не са много хората на които да може да се разчита и вярва в такива тежки моменти.
Трябва да сме силни, за да се съхраним колкото е възможно повече. Заради самите нас и заради децата си. Дано се справим някак и да се запазим.
А погледа дааа. Нищо не остана тази гад всичко ни отне. И все на добри и сплотени семейства, които не го заслужават.
Виж целия пост
# 351
Има сигурно и дай боже да има много други оздравяли хора от това нещо. Пиша го защото според информацията и всичко където изчетох в нета, този вид рак е нелечим. Нищо обнадеждаващо не намерих, никой който го е преборил. Но всъщност не е точно така и това е важно да се знае.
Виж целия пост
# 352
Просто да споделя нещо...вчера ми се обади братовчед ми който е запален планинар и билкар.Та човека се разхождал и видял мъж и жена, качили се на един габър и берат нещо.Попитал ги какво берат и защо. Жената , която казала че в момента е на 61 години обяснила че всяка година берат цвят от габър,защото имала тумори на мозъка.Обяснила, че е била на 38 г.когато и открили три тумора на мозъка, но не и дали надежда лекарите, просто и казали че са на места които не могат да се оперират. От тогава, вече над 20 години жената пиела само това.Казала че прави следното: 1 с.л.цвят от габър залива с 200 мл.вряла вода.Оставя се така за един час и пие три пъти на ден, 40 дни. Тя се чувствала много добре (сигурно, щом се е качила на дърво на 61 г.).И братовчед ми беше много развълнуван, според него няма случайни неща, от 20 г.броди из планината и никога не е срещал досега тези хора.Днес отидохме и събрахме цвят от габър и ще го направим 40 дни, но мисля два пъти на ден по 50 мл.като начало. Надявам се, че ако не помогне поне няма да навреди.С лекарите и да се консултирам, само ще ми се изсмеят.
Виж целия пост
# 353
И как точно без операция и хистология са определили че е тумор и то Малигнен, а не аденом, кистом,друго бенигнено образование, исхемични фокуси, глиални изменения от прекарана инфекция."Болест на малките мозъчни съдове", при която се получават точно глиални лезии от исхемия и
и лечението е подтискане на атеросклеротичните изменения и прогресиращото стеснение на кръвоносните съдове, за което има билки които  помагат към консервативното лечение, за намаляване на отлагания та по кръвоносните съдове и подобряват кръвообращението.
Хубава идея за бащата на една потребителка от темата за рак на белия дроб точно с това заболяване от преди онкологичната диагноза.
Иначе не е лоша идея за подобряване на мозъчното кръвообращение.
Виж целия пост
# 354
И как точно без операция и хистология са определили че е тумор и то Малигнен, а не аденом, кистом,друго бенигнено образование, исхемични фокуси, глиални изменения от прекарана инфекция.Болест на малките мозъчни съдове при която се получават точно глиални лезии от исхемия и
и лечението е подтискане на атеросклеротичните изменения и прогресиращото стеснение на кръвоносните съдове, за което има билки които се помагат към консервативното лечение.
Нямам представа, де да бях там, щях много подробно да я разпитам,...даже се ядосах на братовчед ми, че не се е сетил поне някакви контакти да поиска от хората, за да се свържа с тях за подробности.
Но като потърсих в Гугъл, прочетох, че в Русия го прилагат точно за тумори на мозъка...странно наистина
Виж целия пост
# 355
По повод отвара от цветовете на габър, току що и аз прочетох, че чисти кръвоносните съдове на мозъка и в Русия го ползват за предотвратяване и лечение на мозъчни тумори, рецептата е точно същата, пие се най-малко 40 дни, цветовете се берат късна пролет. Ако не помогне, поне надявам се няма  да навреди. Аз пък съм зле с кръвоносните съдове, така че ще ги пробваме.
  Само си спомням, че лекарят от Пирогов, който оперира мъжа ми каза, че тумора и мозъка се хранят от един и същ кръвоносен съд, което е лошо и подхранвайки мозъка, храним и тумора.
Виж целия пост
# 356
Споделете после дали откривате някакво подобрение от този чай от габър.  
При нас няма особена промяна. Сега някакво безсъние го гони, но предполагам, че е от жегите. Все повече отслабва физически, нестабилен е и не може без проходилката. Всеки ден правим гимнастика. Вече има отоци и по ръцете. Треморът му е ужасен и едвам си нацелва устата. Много е неадекватен, мисли бавно, все едно не чува добре, поглед като на разноглед. Ако не му бяхме правили преди 2 седмици ямр, щях да си помисля, че има нарастване на тумора. Това неговото не е живот, а агония. Пробваме сега с протеин да вдигнем албумина, защото никак не ми се иска да го вкарваме в болница за хуман албумин. Той е 110 кг и един придружител няма да може да се оправи с него. В къщи сме повече хора и обикновено го вдигаме по двама души. Минаха близо 11 месеца от операцията.....
Виж целия пост
# 357
Съжалявам Натали!
И аз бях спокойна за тумора...имаше регрес по последен ямр, но лекарствата им са убийствени. Не знам, кое най- много се отрази...мисля, че беше дексаметазона. Идиотското е, че не могат да се спрат, а рушат телата им...
Щом още движи, макар и с проходилка е добре. Мама последната седмица не можеше и с нея. Просто беше на каша, нищо не я държеше. От гимнастика и раздвижване и аз не видях ефект...даже съжалявам, че я мъчихме. Следи за кръвонасядания и петна...при нас като избиха- вече стана необратимо. Дано се храни! Не го ограничавай...нека има сили.
Знам, че обслужването става нечовешко, но когато и храненето намалее- всичко заминава...
А с оттоците е омагьосан кръг...когато взимаше фурантрил и беше трудно да става до тоалетния стол, а и...не изчезваха. По ръцете нямаше, но краката бяха ужас. Само лек масаж помагаше малко. Не знам как, но следи, да не натрупа в белия дроб. При нас май стана нещо такова...дишането се затрудни много. И го пазете да не падне с проходилката. Става за секунди.
Абе...чудо!
Виж целия пост
# 358
Tirex, падането му е фиксация. Постоянно мисли, че ще падне. Понякога дори твърди, че е падал, но не е. При нас лечението го убива бавно. Майка ми иска да спрем химията, обвинява я за състоянието му, но може ли да вземем решение за чужд човешки живот😔 Иначе апетит си има, даже в излишък. Става от следобеден сън в 16.00 и в 16.20 ми казва, че ще си ляга, защото било вече време. Обясняваме му, че туко що е станал, че не е време за лягане и т.н., но след малко пак. Понякога има светли прозорци, но личностната промяна е толкова голяма, че чак се плаша.
Виж целия пост
# 359
Може и да не му е "фикс" падането,ако тумора е в зоната ,която отговаря за пространствената ориентация. За храната - въглехидрати ,мазнини и сол до минимум ограничени. От раздвижване и гимнастика ИМА ефект - иначе ,за много кратко ще се появят рани от залежаване,вода в гръдния кош и корема ,а не само в краката. От Темодал-а ,не са особено изявени и непреодолими страничните ефекти - тромбоцитопения,покачване на чернодробни ензими - не сте видели "истински" странични ефекти от цитотоксичка химиотерапия ,пък камо ли от платинен химиотерапевтик. Спирането му няма да реши проблемите,но той може да забави прогресията на тумора. Намаляне на дексаметазон-а ,до минималната доза ,която поддържа околотуморния отток в приемливи граници(да няма огнищтна симптоматика,или да е сведена до минимум). Намалянето става постепенно - с 1-2мг на 5-7 дни -а не днес 2х8 ,от утре 1х8 или 2х4.
Ако приема антиконвулсанти ,да се има предвид ,че от тях също се задържа вода,дозата им също трябва да бъде сведена до минимум,пак с постепенно намаляване ,+ може и при намаляването да се прави изследване за количесвото валпроева киселина в серума.
Редакция:
Подозирам,че има и общомозъчен отток ,и повишено вътречерепно налягане,заради задържане на вода в черепа. Фурантрил /Дехидратин/Бримкови диуретици , НЕ преминават Кръвно-мозъчната-бариера и НЕ действат в мозъка, НЕ са от полза за този оток.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия