Споделете най-милите и комични спомени от сватбеният ви ден?

Инче, не тълкуваш правилно - на втория шут двете цветчета са излезнали наведнъж, дай Боже скоро да се похвалиш 

Подсети ме за още нещо от моята сватба - ритуала в църквата отчето го претупа за 15 минути, като разбра, че съм бременна (бях трети месец и не ми личеше много под роклята), на булката от предната венчавка ѝ прилошало и попа вика: "Да не направим някоя беля - по късия ритуал ще караме". В предния пост разказвах как ходихме да пием кафе между съвета и църквата и като се качвахме по стълбите - съпружието ми настъпа воала под роклята и го скъса. Нямах настроение обаче да му се карам 

Направихме сватбата заедно с тази на брат ми (днес имаме годишнина, на 28.09.09 беше събитието, но фактически сме семейство много отдавна). Подписахме едни след други. След което малката ми дъщеря пита майка ми:
- Бабо, хайде, не сте ли вие сега?
- Ние с дядо ти се оженихме много отдавна.
А малката с обиден глас:
- Така ли?! А защо не сте ме поканили?

Сватбата ни беше преди две седмици. Нямаше големи гафове, но ни беше толкова хубаво и смешно. По време на изнесения ритуал, жената която водеше ги приказваше едни, много се смях, каза че сме от 7 години заедно, а ние сме от 2 и аз като го чух започнах истеричен смях, мъжа ми само ме щипа да се спра, защото и него разсмивах. Също така беше лапнала микрофона, че после видях ди джея да го чисти с кърпичка от червилото  . На церемонията забравих да си пусна шлейфа  А в момента на подписването в книгата не можах да разбера къде да подпиша, защото на две места ми пишеше имената и си попитах смееки се къде да подпиша, а точно в този момент жената беше отишла по напред и не ме чу  та се рзписах и на двете места. Ди джея много готин беше, така си измисляше поздравите, от бащата на булката за младото семейство, а той милия не е ходил изобщо да ни поздравява   При хвърляне на букета уцелих племенника си  Накрая отидох да благодаря на персонала, че се е справил отлично, а те вече бяха доволно пийнали 

Не се бях сетила за подобно тълкувание.Направо ме стресна.

И ние бяхме забравили паспортите. Мъжът ми така ме погледна отровно (защото аз отговарях за това), че помислих, че ще си тръгне, когато се запъти към вкъщи 
Той пък взе, че се върна 
Вътре, на ритуала, щяхме да си тръгнем по средата, след като казахме "да", защото не знаехме в кой момент приключва.
 
Като трябваше да му сложа пръстена, тя ми казва "на дясната ръка" и аз като се замислих....аз моята дясна не знам коя е, камо ли на друг човек да преценя  Той видя, че съм в явно затруднение, подаде я и каза "Тая, бе, мило" 

Смей се ти. Подписахме се ние, аз питах "Тва ли беше", те решиха явно да се пошегуват, казаха "да" и аз го хванах под ръчичка "Айде, шушо, да си ходим" и...тръгнах  Та викнаха след мен, че имало още, че халките трябвало... Гостите се хихикат 

Аз пък бях на сватба, на която след последните думи на лицето, двамката си стоят като изтукани и лицето каза, че са свършили вече. Доста бяха смешни .

Аз пък си спомням един билзък приятел, който спа в къщи ( в къщата на родителите ми, където и аз спах преди сватбата) и на когото нямаше кой да му оглади ризата, та му я гладих аз, да казва на сватбата на съпруга ми - не знам за твоята риза, ама моята булката я изглади тази сутрин ))))) Известен блакоразводен адвокат е та явно си търси клиенти по всякакви поводи.
 

Комични ситуации на сватби никога не липсват.
С мъжа ми се оженихме в града, където е роден.Сватбата беше само в кметството, сутрешна, за да имаме после целия ден пред нас.
Сестра ми и нейния приятел бяха кумове от моя страна. Сватбата беше в 11 сутринта и се бяхме разбрали с тях да се видим в 10:30 пред кметството. Да, обаче кметството има две сгради, в двата срещуположни края на града. Става време да влизаме в кметството, всички гости дошли, сестра ми я няма. Обаждам се да я питам къде е, а тя леко изнервена ме пита ние къде сме, защото ни чака от половин час. Но пред другата сграда! Разбира се пристигна със закъснение за церемонията
След сватбата, всички гости бяха поканени на тост шампанско в къщата на свекърва ми, по-точно в градината. Бяхме наели готвач, за да достави петифури, тостове и аламинути за шампанското. Свекърва ми опънала едни бели шатри в градината, маси, поставки, готвача само трябваше да донесе храната в 13ч за около 70 човека. Става 13ч, става 13:30 - готвачът пристига позеленял, и ни привика в един ъгъл на градината. Та пристигнал човекът с камионетката си в 13ч, но нямало място за паркиране и не знам какви маневри е правил, но всичките му плата с храната паднали и се посипали по пода на камионетката му.  Попитахме го не е ли възможно нещо да се спаси, защото гостите сериозно взеха да огладняват, а той ни казва: "Елате да се убедите сами!" Тръгнах аз, вбесена, мъжът ми ми хванал края на роклята и притичва след мен. Отваря онзи вратата на камионетката - вътре мазало! Не знам какво ми е било изражението  в този момент, но готвачът тутакси се нае да се върне по най-бързия начин в ателието си и да ни достави същата поръчка до 15ч.
Връщаме се да съобщим "добрата" новина на гостите, а те явно повече жадни отколкото гладни,  вече бяха нападнали шампанското и пресушили завиден брой чаши. Шампанското на гладно бързо завъртя главите, и така един далечен братовчед на мъжа ми, с когото се запознахме за първи път в този ден, ми се обясни в любов пред жена си. После разбрах, че вместо да спи в хотелската стая, която били наели с жена си, нея нощ е прекарал на пейка в парка до хотела
В 18ч беше официалната вечеря в един ресторант- ферма на около 80км от къщата на свекърва ми. Разбира се докато всички гости я намерят (въпреки gps -ите и картите, които бяхме раздали предварително) стана 20ч, а и те нали обядваха в 15ч, никак не бяха мотивирани да вечерят в 18ч. Към 22ч фотографът, който ни следваше неотлъчно от 9 сутринта, ме потупа по рамото, за да ми каже, че не го държат краката и всеки момент ще припадне. Добре ,че към фермата имаше нещо като имение, в което може да се наеме стая за през нощта, та го настанихме там да си почива. Съответно професионалните снимки свършиха до този час и за тортата трябваше да разчитаме на приятелите.

Ех, колко неща си припомних, все едно беше вчера, а минаха 8 години....

Ние се женихме в прекрасен, слънчев дкемврийски ден, на температура около нулата. В църквата всички увити, завити, само аз по дантели и коприни. Треперя аз и свещта в ръката ми играе. А попа пее пълната си програма. Кръсника му вика "Айде, попе, че умряхме от студ" ... А попа напевно отговаря "През три ги карам вееечиииии..."
Понеже сватбата беше коледна, на 26 декември, в ресторанта имаше огромна елха. Като си хвърлих букета един ентусиаст направи такъв геройски скок, че падна връз елхата и я събори. Прочем мене племенника ми ме даде за 2 лева. 

Умрях от смях с вас
На видеото от моята сватба се вижда, как мъжът ми слага пари в обуквата ми, а свекър ми си ги вади и си ги прибира
А майка ми другата обувка така я беше скрила, че жениха я търси 15 минути, аз накрая изнервена се чувам - в шкафа най - отдолу зад фотоалбумите в една кутия . Не искаше да ме дава мама и това си е:)
Скъсах си роклята, дорева ми се, леля ме шие, мама е пич - ще минем през някой магазин вика, да купим друга
Най - милият ми момент, освен факта, че се омъжвам, беше, когато стигнах до брат ми, поздравявайки гостите....Всички разплакахме, и всички и до ден днешен плачат, когато гледат видеото:)

да, ама той на майтап, в смисъл - показно, пред всички, после ми ги даде

Боже, смях се със сълзи! И мили спомени възникнаха у мен! Няма кой знае какво смешно в нашата сватба (разни дреболийки), беше си традиционна, прекрасна сватба без ексцесии. Два момента обаче са ми в главата. Подавахме документите при същата служителка, която ни бракосъчета. Виждахме се няколко пъти, жената приятна, говори си нормално. Като дойде ред за церемонията, като започна с оня ми ти тържествен глас, аз прихнах от смях  и всички ме зяпнаха  (около 100 човека), те не че не зяпаха по принцип към нас де, нали бях булката. Същата служителка ни обърка халките като ни ги подаваше и с милото до края на церемонията бяхме със сгънати безименни пръсти: аз да не изръся неговата халка, а той, защото моята му стана на половиния пръст! 

Посмях се...Изглежда точно в деня, който предварително е обсъден и уж "плануван" до минута ,се случват и неочаквани неща.Няма начин да се предвиди всичко.
 На моята сватба по време на първия танц с баща ми , той, развълнуван от събитието, беше закачил с ръка роклята ми, и я беше запретнал на кръста ми. Роклята беше къса, на много пластове, и аз въобще не усещах, ама ми направи впечатление ,че съпругът ми ръкомаха нещо много странно...Докато се усетим, май всички видяха секси младоженческото бельо, чорапи и дупе на булката.Срам, срам,...после смях, та до сега...

Много весела темичка
При нас също не липсваха.
Първо за малко да не се оженим, защото оператора закъсня, от там мъжът ми закъсня и супер бесен пристигна, след като го бях подлудила с обаждания, къде е, защо не идва, какво да кажа на родата. Накрая пристигнаха (взимаха ме от къщата на баба на село), и съответно на вратата цялата рода, мъжо и кума предишната вечер разпечатали фалшиви долари и дават от тях, баба и леля които бяха на първа линия, взимат, хич не се усещат (даже баба си ги беше прибрала под дюшека, за да има пари за погребението, милата). Братовчедка ми се намеси, че са фалшиви, и взе да иска истински, а през това време се ядосвам вътре, че закъсняваме и викам през прозореца пускай го бе, ще си пропуснем часа. Ама в тарапаната никой не чува.  Накрая кума прескочи през оградата, мъжът ми след него, ама той с бял костюм, право в китките на баба, и си раздра малко панталона на едно колче.
После братовчед ми пази на вратата, и не ги пуска, та добре че беше гаджето на братовчедка ми, който се оказа предател и ги преведе през задната врата на къщата. Та калкулацията е, че мен ме дадоха за пачка фалшиви долари 
След това между ритуалната и ресторанта, трябваше да изчакаме, за да се настаняли всички, и ние с едни приятели и кумувете се набутахме в една виенска сладкарница, да успокояваме мъжо, че още бесен на оператора, пихме по едно питие ,стана весело ,разказваме си истории, хилим се и по едно време звъни баща ми, ядосан, къде сме били, хората чакали, кво ставало....тогава се усетихме, че вместо половин час сме се замотали над един.
И най-абсурдното (сега ми е смешно) беше когато рязахме тортата, нали трябва да нахраниш другия, аз взех едно парченце и малко го поомазах, ама възпитано, леле гадината като грабна едно по голямо и ме намаза цялата. А всички ни гледат и се смеят, побеснях и грабнах единия етаж от тората и го метнах по него, той отскочи...и омазах двете ми най-добри приятелки. След това трите кибичихме сума ти време в тоалетната да се чистим.   
Въобще не броя, че леля ми спука гума, а братовчедка ми се загубила и попаднала баш в районото, та я ескортирали хората до ресторанта. В малките градове са любезни 

Но според мен най-големия хит е на сватбата на кума ми. Голям, ама много голям и едър мъж. Та пият шампанско и нали се мятат чашите назад, хвърля той чашата и чупи стъкления прозорец на вратата на ресторанта